Управление
Начало
Статии
Партньори
Новини
Контакт
Фотогалерия
Търсене

За нас
Мисия
Име
Местоположение
История
Сграден фонд
Двор и прилежащи части
Приоритети
Учебна програма
Обучение по безопасност
Допълнителни педагогически услуги
Традиции
Материална база
Екип
Групи
Правилник за
вътрешен ред

Правилници
Родителска общност
Заинтересувана общественност
Ред за прием на деца
Организиран отдих
Достойно признание


Неспокойната природа и детето

Педагогическа информация, свързана с прилагането на “Инструкция № 2 от 5 юли 2004 г. за подготовката и обучението на децата, педагогическия, административния и помощен персонал в детските градини за безопасно поведение при бедствия, аварии, катастрофи и пожари” на МОН (Обн. ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г.)

НЕСПОКОЙНАТА ПРИРОДА И ДЕТЕТО

 

автор: д -р Галина Хайдар


-В: сп. "Предучилищно възпитание", 2008, кн. 7

 
 

         “За какво му е на човек цялото познание на човечеството, ако само за миг водна, огнена или земна стихия, злополука на пътя или на работното място му отнеме невъзвратимото – живота или в по-различния случай – пълноценния живот?”

В. Великова, 2004

        











             Мислейки за катастрофите, хората имат тенденция или да изпадат в паника, или да ги подценяват под предлог, че те се случват рядко, дори че са изключение. За съжаление обаче, в живота на хората бедствените ситуации са чести явления, които предизвикват разрушения, унищожаване на материални културни ценности, различни по тежест и комбинираност поражения на хора и животни , екологични промени и др.
            През последните 30 години учените констатираха промени в климата на Земята, свързани с глобално затопляне. Увеличението на средногодишните температури се отразява негативно на водните ресурси, на екосистемите и биоразнообразието - както на сушата, така и в световния океан. Едно последствие от глобалното затопляне е засилване на топенето на ледниците и "полярните шапки", което е свързано с процес на повишаване на морското равнище. В резултат зачестяват природните бедствия и катастрофи / броят на природните бедствия, свързани с климатични промени, се е увеличил четири пъти,  броят на наводненията - шест пъти, докато броят на земетресенията или изригванията на вулкани е останал относително постоянен./

Според Световната здравна организация бедствията /катастрофите/ са природни явления или човешка дейност, които представляват или носят заплаха за живота и здравето на хората и то в степен, която изисква помощ отвън:

­  "Бедствие" е всяко природно явление като земетресение, наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини, специфични пожари, продължителни  суши и епидемии. Характер на бедствие имат радиационното, химическото и бактериологичното заразяване, когато са причинени жертви и тежки материални щети на собствеността или са застрашени здравето и живота на населението.

­  "Авария" е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, с взривове, пожари, замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на населението.             
­  "Катастрофа" е внезапно събитие, съпроводено с тежки последствия, жертви. наранявания, разрушения и повреди, които причиняват загуби, налагащи незабавна, спасителна и непосредствена възстановителна намеса в широк мащаб.

Общите и специфични елементи., които се съдържат в различните определения на понятията бедствие или катастрофа могат да се обобщят в следното / В. Попзахариева , 1995/ :

1. Внезапност на възникналото събитие

2. Създаването на изключително тежка обща и медицинска обстановка, с поражения или заплаха за живота и здравето на хора

3. Рязко несъответствие между необходимите и наличните сили и средства за ликвидиране на възникналите последствия, в т.ч. и оказването на различни видове медицинска помощ, евакуация и лечение на пострадалите.

През 1970 г. по статистика на ООН е имало 78 природни бедствия, които са засегнали 80 млн. души и са нанесли икономически щети за 10 млрд. долара. През 2004 г. са регистрирани 384 природни бедствия, засегнати са над 200 милиона души и са нанесени пет пъти по-големи щети от 1970 г. – 50 млрд. долара. Очаква се до 2010 г. 50 милиона души да напуснат домовете си заради природни бедствия.

България не е изключение от тази тенденция. . Катастрофичните рискове характерни за нея са природните бедствия /земетресения, наводнения,   свлачища и пожари/,  крупни производствени аварии и пътнотранспортни катастрофи:

ð  Земетресенията са сред най-опасните природни бедствия, тъй като предизвикват огромни щети, реализирани за кратко време. Породено от внезапното и бързо разрушаване на част от земната кора и е съпроводено е с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Страната ни е активна земетръсна зона, с най-силното земетресение в Европа за ХХ век. В България има 8 сеизмични зони, които са разделени на 3 сеизмични региона. 7 са най-уязвимите градове в страната, в които живее 75 % от населението в България.. Това са София, Варна, Пловдив, Пазарджик, Велико Търново, Благоевград и Русе. Според сеизмолози близо 1/3 от територията на страната ни може да бъде разрушена само за 20 секунди, а това е така защото  23 на сто от хората живеят в панелни жилища, а останалите в железобетонни и зидани сгради, значително по-устойчиви на природни катаклизми. У нас, както и в световен мащаб, въпреки усилията на хиляди сеизмолози, все още не е открит метод за прогнозиране на земетресения;
ð  Наводнение се нарича заливането на дадена местност или територия с огромно количество
вода следствие на повишаването на нивото на река, езеро, море или океан. Причините за повишаването на нивото могат да са различни - проливни дъждове, топене на снегове, скъсване на язовирна стена и др. Апогей в хрониката на големите наводнения /май 2005 - август 2007/ е наводнението в град Цар Калоян, Разградска област. На 6 август 2007 след няколко часа интензивни валежи градът  е пометен от двуметрова приливна вълна, идваща по течението на река Хлебаровска. Загиват 7 души, сред който майка и 7-годишното й дете. Над 1000 къщи са наводнени, а 28 са напълно разрушени;ð  Пожарът е неконтролирано горене, което нанася щети. Най-тежкият пожар е този, при който загиват деца. Данните за загиналите при пожари деца от 2002 г. до момента показват следното:
- През 2002 г. са загинали 11 деца при 9 пожара. Само 2 от жертвите са на 17 и на 16, а останалите са под 10-годишна възраст.
- През 2003 г. има само три пожара със загинали деца. Три от общо 5-те жертви деца са при един пожар.
- През 2004 г. 9 деца са жертвите при 6 пожара. Само едно е на 17, останалите са под 10 години.
- През 2005 г. при 4 пожара има 6 жертви деца. Две от загиналите деца са били по на 10 години, 3 са до 1 година.
- През 2006 г. при три пожара, са загинали 5 деца.
- През 2007 са загинали 8 деца.     

Тъй като локалните бедствия се случват по-често от монументалните, според К.Станчев / 2005 / закономерностите на възстановяването след природни бедствия и големи промишлени аварии са:

î         отделните хора и местните общности се нагаждат много бързо, оживелите не са безпомощни жертви; î         веднага след първоначалния шок, хората започват да си помагат един на друг; î         нараства обществената отъждествимост и солидарност; î         в резултат се разгръщат необикновени усилия за спасяване, помощ и възстановителни и ремонтни работи;

î         изследванията и историческите хроники показват, че въпреки случаите на антиобществени и аморални прояви, обществената порядъчност и взаимопомощ преобладават.

В наше време всеки човек може да се озове в неочаквано сложна и критична  ситуация и да остане сам с природната или друга стихия. Всяка минута при екстремални обстоятелства е решаваща. Решаващо значение имат неговите  действия, извършени  в първите минути на  екстремалната ситуация. Ако се знае какво да се прави, както и какво в никакъв случай да не се прави, тези минути човек може да спечели в своя полза. Въпреки знанията и уменията на човека, свързани със съществуващите за целта информационни ресурси с препоръки, решенията се взимат  самостоятелно при  всеки отделен критичен случай в зависимост от проявената специфика. Такова умение да се съхрани човешкото здраве и живот Андрей Ильин /2002/ нарича “личен имунитет за безопасност” .

Оцеляването в зоната на дадено бедствие е възможно  на основата на три фактора /А. Ильичев, 2000 / :

1.      Умение да се разпознава приближаването на бедствието и подготовката за него. Практически нито едно бедствие не възниква изведнъж. Всяко едно от тях в малка или по-голяма степен предупреждава за своето приближаване. Важно е умението да се разпознае това предупреждение;

2.      Знанията за способите на самоспасение в зоната на бедствието. Във всеки един отделен случай тези способи за оцеляване са специфични. Това, което може да се направи при пожар е безсмислено и даже опасно при наводнение,  и обратно;

3.      Психологическата подготовка за адекватни действия в особено сложните условия, които създава всяко отделно бедствие.

        Ежегодно у нас загиват хора, в това число деца,  в резултат на природните и други стихии. Проблемът е, че много хора, в това число и деца, са неподготвени за това – не знаят вариантите на поведение в екстремалните ситуации и способите за оказване на първа помощ, описанието на тези ситуации и препоръките, как да се избегнат, остават без хранителни продукти, лекарства, дрехи, вода и др. Никой от нас, за съжаление, не е застрахован от екстремални ситуации. Ето защо, превенцията на риска се явява актуален проблем – необходимо е да ги изучаваме, да разказваме и да се подготвяме за тях.“Безспорна е положителната връзка на предучилищната подготовка и възпитание с развитието в ранна детска възраст, което от своя страна има решаваща роля както за включване на децата в по-късните етапи на училищно образование, така и върху качеството на живот на децата и техните семейства / “Национална стратегия за детето 2008 - 2018 г. “, обн. в ДВ. бр.14 от 12 .02.2008г./. Тези съображения налагат мнението, че детската градина е едно от местата, където е необходимо да се постави началото на целенасочено и системно обучение по проблематиката за действие при кризисни ситуации по време на природни бедствия, аварии, катастрофи и пожари. То е етап от формирането на глобална култура на превенция в системата на образованието, съобразена с националните особености и съществуващите опасности в страната.

В тази връзка Министерството на образованието и науката /МОН/. издаде Инструкция № 2 от 5 юли 2004 г. за подготовката и обучението на децата, педагогическия, административния и помощен персонал в детските градини за безопасно поведение при бедствия, аварии, катастрофи и пожари / ДВ, бр. 70, с дата на обнародване: 10.08.2004/ . Инструкцията се отнася до всички участници в предучилищното възпитание и урежда техните права и задължения по осигуряването и контролирането на подготовката на децата от предучилищна възраст за безопасно поведение при бедствия, аварии, катастрофи и пожари. В приложение 2 към чл. 8, ал. 1 на инструкцията е включена и учебна програма със задължителен характер на тази подготовка и обучение за всички държавни,общински, частни и с чуждестранно участие детски градини в страната.

Целите на обучението са насочени към:

"  Опазване здравето и живота на децата. Осъзнаване на здравето като ценност.
"  Овладяване на система от общи представи за природните явления и закономерности, начини за поведение в критични ситуации

"  Изграждане на предпоставки, необходими за адаптирането на детето според възникналата ситуация
"
  Формиране на позитивна личностна нагласа към обучението; психическа устойчивост за адекватно възприемане и действие в критична ситуация
"  Създаване на трайни умения у детето да бъде отговорно за поддържането и опазването на здравето и живота, за защита при критични ситуации.

       В три  възрастови групи на детската градина се изисква провеждането на определен брой учебни ситуации, а именно: ІІ гр. – 4, ІІІ гр. – 5, Подготвителна група за училище – 6. Представено е учебното съдържание в различните възрастови групи, в което задачите и обемът са съобразени със специфичните възрастови особености на децата и са съгласувани с психолози и Министерството на образованието и науката.

            За съжаление съществува вакуум от теоретични, изследователски и практико-приложни разработки по този социално-значим проблем. Малко е създаденото и публикуваното в специализирания печат до момента, което се отнася до работата с децата от предучилищна възраст, а именно :  “За безопасността на децата “ /В.Бучукова и Е.Цветанова, 2004/; “Компас в безопасността” /Р.Златева и Е.Цветанова, 2005/; “За безопасното поведение на детето” /П.Повова, Г.Галчев и К.Галчева, 2004/  и др./

            Неоспорим   факт е, че недостигът на материална, учебна и игрова база по темата определено затруднява работата в детските градини. При реализиране на учебния материал е необходимо да се търси оптимално въздействие, както чрез традиционните форми и методи, така също и чрез специфичните изразни средства на художественото слово, изобразителното изкуство и обучението чрез различните видове игри. Ето защо  са необходими учебни помагала по тази специфична проблематика, с които максимално да се реализира учебната програма в детската градина за различните възрастови групи и да се спомогне оптимизацията на визуализацията във възпитателно-образователния процес.

“Човечеството трябва да се научи да чете знаците на природата,ако иска земята да бъде негова майка и в бъдеще” /  Е. Кръстева, 2005 /. Тези знаци съставляват своеобразна “азбука”  за оцеляване на човека. Да вземем пример от Япония, намираща се в един от най-земетръсните райони в света и с тринадесет големи земетресения от 648 г.пр.н.е. до 1946 г. Най-унищожителното от тях е в гр. Токио през 1923 г. когато 99 000 души загинали. Оттогава градските власти са въвели мерки за намаляване на броя на жертвите при всяко следващо земетресение. Всяка година на 01.09. в годишнината от това земетресението цялото население преминава специално обучение.

                 Надявам се, че с поставянето на началото за усвояване на “азбуката” на оцеляването в детската градина, малчуганите ни ще продължат в бъдещите периоди на своето развитие да обичат и опазват природата, да разчитат нейните знаци и да имат адекватно поведение в екстремалните ситуации. Шансът да оцелеят зависи от осъзнаване на необходимостта от подготовка за защита на здравето и живота им в ситуации, в които никой не би живял, но всеки може да попадне. 
             
               ЛИТЕРАТУРА:

¦     Ильичев, А. Большая энциклопедия городского выйживания. Москва, Эксмо, 2000

¦     Медицина на катастрофите, под ред. на В. Попзахариева, С., Издателство “Знание” ООД, 1995

¦     Организация на медицинската помощ при екстремни ситуации в България, 2008

¦     Великова, В. Подготвен ли е българският образовател за потенциални или реални кризисни ситуации. В: Азбуки, 2004, бр. 34

¦     Защита при бедствие. С., CSLT, сп. “ВИК” и Ц.”Отворено образование”, 1999

¦     Станчев, К. Бедствия и възстановяване. - В: Бюлетин “Преглед на стопанската политика, 2006, бр. 240

¦     Инструкция № 2 за подготовката и обучението на децата, педагогическия, административния и помощен персонал в детските градини за безопасно поведение при бедствия, аварии, катастрофи и пожари / МОН /.- В: ДВ, 2004, бр. 70

¦     Громан, Д. Неспокойната планета Земя. С., “Фют”, 2002
Публикувана от galinahaidar на August 19 2008 21:22:472971 Прочита - Отпечатай

Последни статии
Детско сърчице
ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ
Вълшебството на чувст
Детето и велосипеда
Софийска конференция
Научно-практическата
ОДЗ 3 ,,Делфинче" - Ва
ЦДГ “Надежда” – Елхо
Да опазим най-невинни
Модел на възпитателн
Двустранно табло "В
Споделена отговорнос
С принос към пътната б
Роден край за 1 клас
Злополуките и детето (
Злополуките и детето.
Приказките на различн
,, Дете – Заобикаляща
Въртележка от беди (6-7
Въртележка от беди (5-6

Служебен Вход
Потребител

Парола



La Martina php Апартамент Cazadoras