Педагогическа информация, свързана с прилагането на “Инструкция № 2 от 5 юли 2004 г. за подготовката и обучението на децата, педагогическия, административния и помощен персонал в детските градини за безопасно поведение при бедствия, аварии, катастрофи и пожари” на МОН (Обн. ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г.)
НЕСПОКОЙНАТА ПРИРОДА И ДЕТЕТО
автор: д -р Галина Хайдар
-В: сп. "Предучилищно възпитание", 2008, кн. 7
“За какво му е на човек цялото познание на човечеството, ако само за миг водна, огнена или земна стихия, злополука на пътя или на работното място му отнеме невъзвратимото – живота или в по-различния случай – пълноценния живот?” В. Великова, 2004
|
Мислейки за катастрофите, хората имат тенденция или да изпадат в паника, или да ги подценяват под предлог, че те се случват рядко, дори че са изключение. За съжаление обаче, в живота на хората бедствените ситуации са чести явления, които предизвикват разрушения, унищожаване на материални културни ценности, различни по тежест и комбинираност поражения на хора и животни , екологични промени и др. През последните 30 години учените констатираха промени в климата на Земята, свързани с глобално затопляне. Увеличението на средногодишните температури се отразява негативно на водните ресурси, на екосистемите и биоразнообразието - както на сушата, така и в световния океан. Едно последствие от глобалното затопляне е засилване на топенето на ледниците и "полярните шапки", което е свързано с процес на повишаване на морското равнище. В резултат зачестяват природните бедствия и катастрофи / броят на природните бедствия, свързани с климатични промени, се е увеличил четири пъти, броят на наводненията - шест пъти, докато броят на земетресенията или изригванията на вулкани е останал относително постоянен./ Според Световната здравна организация бедствията /катастрофите/ са природни явления или човешка дейност, които представляват или носят заплаха за живота и здравето на хората и то в степен, която изисква помощ отвън:
"Бедствие" е всяко природно явление като земетресение, наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини, специфични пожари, продължителни суши и епидемии. Характер на бедствие имат радиационното, химическото и бактериологичното заразяване, когато са причинени жертви и тежки материални щети на собствеността или са застрашени здравето и живота на населението.
"Авария" е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, с взривове, пожари, замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на населението.
"Катастрофа" е внезапно събитие, съпроводено с тежки последствия, жертви. наранявания, разрушения и повреди, които причиняват загуби, налагащи незабавна, спасителна и непосредствена възстановителна намеса в широк мащаб.
Общите и специфични елементи., които се съдържат в различните определения на понятията бедствие или катастрофа могат да се обобщят в следното / В. Попзахариева , 1995/ :
1. Внезапност на възникналото събитие
2. Създаването на изключително тежка обща и медицинска обстановка, с поражения или заплаха за живота и здравето на хора
3. Рязко несъответствие между необходимите и наличните сили и средства за ликвидиране на възникналите последствия, в т.ч. и оказването на различни видове медицинска помощ, евакуация и лечение на пострадалите. През 1970 г. по статистика на ООН е имало 78 природни бедствия, които са засегнали 80 млн. души и са нанесли икономически щети за 10 млрд. долара. През 2004 г. са регистрирани 384 природни бедствия, засегнати са над 200 милиона души и са нанесени пет пъти по-големи щети от 1970 г. – 50 млрд. долара. Очаква се до 2010 г. 50 милиона души да напуснат домовете си заради природни бедствия.
България не е изключение от тази тенденция. . Катастрофичните рискове характерни за нея са природните бедствия /земетресения, наводнения, свлачища и пожари/, крупни производствени аварии и пътнотранспортни катастрофи:
ð Земетресенията са сред най-опасните природни бедствия, тъй като предизвикват огромни щети, реализирани за кратко време. Породено от внезапното и бързо разрушаване на част от земната кора и е съпроводено е с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Страната ни е активна земетръсна зона, с най-силното земетресение в Европа за ХХ век. В България има 8 сеизмични зони, които са разделени на 3 сеизмични региона. 7 са най-уязвимите градове в страната, в които живее 75 % от населението в България.. Това са София, Варна, Пловдив, Пазарджик, Велико Търново, Благоевград и Русе. Според сеизмолози близо 1/3 от територията на страната ни може да бъде разрушена само за 20 секунди, а това е така защото 23 на сто от хората живеят в панелни жилища, а останалите в железобетонни и зидани сгради, значително по-устойчиви на природни катаклизми. У нас, както и в световен мащаб, въпреки усилията на хиляди сеизмолози, все още не е открит метод за прогнозиране на земетресения;
ð Наводнение се нарича заливането на дадена местност или територия с огромно количество вода следствие на повишаването на нивото на река, езеро, море или океан. Причините за повишаването на нивото могат да са различни - проливни дъждове, топене на снегове, скъсване на язовирна стена и др. Апогей в хрониката на големите наводнения /май 2005 - август 2007/ е наводнението в град Цар Калоян, Разградска област. На 6 август 2007 след няколко часа интензивни валежи градът е пометен от двуметрова приливна вълна, идваща по течението на река Хлебаровска. Загиват 7 души, сред който майка и 7-годишното й дете. Над 1000 къщи са наводнени, а 28 са напълно разрушени;ð Пожарът е неконтролирано горене, което нанася щети. Най-тежкият пожар е този, при който загиват деца. Данните за загиналите при пожари деца от 2002 г. до момента показват следното:
- През 2002 г. са загинали 11 деца при 9 пожара. Само 2 от жертвите са на 17 и на 16, а останалите са под 10-годишна възраст.
- През 2003 г. има само три пожара със загинали деца. Три от общо 5-те жертви деца са при един пожар.
- През 2004 г. 9 деца са жертвите при 6 пожара. Само едно е на 17, останалите са под 10 години.
- През 2005 г. при 4 пожара има 6 жертви деца. Две от загиналите деца са били по на 10 години, 3 са до 1 година.
- През 2006 г. при три пожара, са загинали 5 деца.
- През 2007 са загинали 8 деца. Тъй като локалните бедствия се случват по-често от монументалните, според К.Станчев / 2005 / закономерностите на възстановяването след природни бедствия и големи промишлени аварии са:
î отделните хора и местните общности се нагаждат много бързо, оживелите не са безпомощни жертви; î веднага след първоначалния шок, хората започват да си помагат един на друг; î нараства обществената отъждествимост и солидарност; î в резултат се разгръщат необикновени усилия за спасяване, помощ и възстановителни и ремонтни работи; î изследванията и историческите хроники показват, че въпреки случаите на антиобществени и аморални прояви, обществената порядъчност и взаимопомощ преобладават.
В наше време всеки човек може да се озове в неочаквано сложна и критична ситуация и да остане сам с природната или друга стихия. Всяка минута при екстремални обстоятелства е решаваща. Решаващо значение имат неговите действия, извършени в първите минути на екстремалната ситуация. Ако се знае какво да се прави, както и какво в никакъв случай да не се прави, тези минути човек може да спечели в своя полза. Въпреки знанията и уменията на човека, свързани със съществуващите за целта информационни ресурси с препоръки, решенията се взимат самостоятелно при всеки отделен критичен случай в зависимост от проявената специфика. Такова умение да се съхрани човешкото здраве и живот Андрей Ильин /2002/ нарича “личен имунитет за безопасност” .
Оцеляването в зоната на дадено бедствие е възможно на основата на три фактора /А. Ильичев, 2000 / :
1. Умение да се разпознава приближаването на бедствието и подготовката за него. Практически нито едно бедствие не възниква изведнъж. Всяко едно от тях в малка или по-голяма степен предупреждава за своето приближаване. Важно е умението да се разпознае това предупреждение;
2. Знанията за способите на самоспасение в зоната на бедствието. Във всеки един отделен случай тези способи за оцеляване са специфични. Това, което може да се направи при пожар е безсмислено и даже опасно при наводнение, и обратно;
3. Психологическата подготовка за адекватни действия в особено сложните условия, които създава всяко отделно бедствие.
Ежегодно у нас загиват хора, в това число деца, в резултат на природните и други стихии. Проблемът е, че много хора, в това число и деца, са неподготвени за това – не знаят вариантите на поведение в екстремалните ситуации и способите за оказване на първа помощ, описанието на тези ситуации и препоръките, как да се избегнат, остават без хранителни продукти, лекарства, дрехи, вода и др. Никой от нас, за съжаление, не е застрахован от екстремални ситуации. Ето защо, превенцията на риска се явява актуален проблем – необходимо е да ги изучаваме, да разказваме и да се подготвяме за тях.“Безспорна е положителната връзка на предучилищната подготовка и възпитание с развитието в ранна детска възраст, което от своя страна има решаваща роля както за включване на децата в по-късните етапи на училищно образование, така и върху качеството на живот на децата и техните семейства / “Национална стратегия за детето 2008 - 2018 г. “, обн. в ДВ. бр.14 от 12 .02.2008г./. Тези съображения налагат мнението, че детската градина е едно от местата, където е необходимо да се постави началото на целенасочено и системно обучение по проблематиката за действие при кризисни ситуации по време на природни бедствия, аварии, катастрофи и пожари. То е етап от формирането на глобална култура на превенция в системата на образованието, съобразена с националните особености и съществуващите опасности в страната. В тази връзка Министерството на образованието и науката /МОН/. издаде Инструкция № 2 от 5 юли 2004 г. за подготовката и обучението на децата, педагогическия, административния и помощен персонал в детските градини за безопасно поведение при бедствия, аварии, катастрофи и пожари / ДВ, бр. 70, с дата на обнародване: 10.08.2004/ . Инструкцията се отнася до всички участници в предучилищното възпитание и урежда техните права и задължения по осигуряването и контролирането на подготовката на децата от предучилищна възраст за безопасно поведение при бедствия, аварии, катастрофи и пожари. В приложение 2 към чл. 8, ал. 1 на инструкцията е включена и учебна програма със задължителен характер на тази подготовка и обучение за всички държавни,общински, частни и с чуждестранно участие детски градини в страната.
Целите на обучението са насочени към:
" Опазване здравето и живота на децата. Осъзнаване на здравето като ценност.
" Овладяване на система от общи представи за природните явления и закономерности, начини за поведение в критични ситуации
" Изграждане на предпоставки, необходими за адаптирането на детето според възникналата ситуация
" Формиране на позитивна личностна нагласа към обучението; психическа устойчивост за адекватно възприемане и действие в критична ситуация
" Създаване на трайни умения у детето да бъде отговорно за поддържането и опазването на здравето и живота, за защита при критични ситуации.
В три възрастови групи на детската градина се изисква провеждането на определен брой учебни ситуации, а именно: ІІ гр. – 4, ІІІ гр. – 5, Подготвителна група за училище – 6. Представено е учебното съдържание в различните възрастови групи, в което задачите и обемът са съобразени със специфичните възрастови особености на децата и са съгласувани с психолози и Министерството на образованието и науката. За съжаление съществува вакуум от теоретични, изследователски и практико-приложни разработки по този социално-значим проблем. Малко е създаденото и публикуваното в специализирания печат до момента, което се отнася до работата с децата от предучилищна възраст, а именно : “За безопасността на децата “ /В.Бучукова и Е.Цветанова, 2004/; “Компас в безопасността” /Р.Златева и Е.Цветанова, 2005/; “За безопасното поведение на детето” /П.Повова, Г.Галчев и К.Галчева, 2004/ и др./
Неоспорим факт е, че недостигът на материална, учебна и игрова база по темата определено затруднява работата в детските градини. При реализиране на учебния материал е необходимо да се търси оптимално въздействие, както чрез традиционните форми и методи, така също и чрез специфичните изразни средства на художественото слово, изобразителното изкуство и обучението чрез различните видове игри. Ето защо са необходими учебни помагала по тази специфична проблематика, с които максимално да се реализира учебната програма в детската градина за различните възрастови групи и да се спомогне оптимизацията на визуализацията във възпитателно-образователния процес. “Човечеството трябва да се научи да чете знаците на природата,ако иска земята да бъде негова майка и в бъдеще” / Е. Кръстева, 2005 /. Тези знаци съставляват своеобразна “азбука” за оцеляване на човека. Да вземем пример от Япония, намираща се в един от най-земетръсните райони в света и с тринадесет големи земетресения от 648 г.пр.н.е. до 1946 г. Най-унищожителното от тях е в гр. Токио през 1923 г. когато 99 000 души загинали. Оттогава градските власти са въвели мерки за намаляване на броя на жертвите при всяко следващо земетресение. Всяка година на 01.09. в годишнината от това земетресението цялото население преминава специално обучение.
Надявам се, че с поставянето на началото за усвояване на “азбуката” на оцеляването в детската градина, малчуганите ни ще продължат в бъдещите периоди на своето развитие да обичат и опазват природата, да разчитат нейните знаци и да имат адекватно поведение в екстремалните ситуации. Шансът да оцелеят зависи от осъзнаване на необходимостта от подготовка за защита на здравето и живота им в ситуации, в които никой не би живял, но всеки може да попадне.
ЛИТЕРАТУРА:
¦ Ильичев, А. Большая энциклопедия городского выйживания. Москва, Эксмо, 2000 ¦ Медицина на катастрофите, под ред. на В. Попзахариева, С., Издателство “Знание” ООД, 1995
¦ Организация на медицинската помощ при екстремни ситуации в България, 2008 ¦ Великова, В. Подготвен ли е българският образовател за потенциални или реални кризисни ситуации. В: Азбуки, 2004, бр. 34
¦ Защита при бедствие. С., CSLT, сп. “ВИК” и Ц.”Отворено образование”, 1999 ¦ Станчев, К. Бедствия и възстановяване. - В: Бюлетин “Преглед на стопанската политика, 2006, бр. 240
¦ Инструкция № 2 за подготовката и обучението на децата, педагогическия, административния и помощен персонал в детските градини за безопасно поведение при бедствия, аварии, катастрофи и пожари / МОН /.- В: ДВ, 2004, бр. 70
¦ Громан, Д. Неспокойната планета Земя. С., “Фют”, 2002
